Най – висшото същество на земата е човека. Той, със своите необикновенни навици и прищявки ме изумява всеки божи ден. Поставя си всевъзможни цели, които следва до края на своя жизнен път. Достигането им носи такова задоволство и щастие, каквото никога не сме си и представяли. Неуспеха носи пагубна болка, понякога дори смърт. Много от нашите цели в живота не са свързани с моралните ценности. Точно обратното. Свързани са с вещта, парите, материалното. В днешно време хората не се борят, за да постигнат душевен мир. Борят се, за да имат повече имоти, по-скъпи коли. Това ги прави щастливи. Материално богатство – фалшиво щастие. Много лесно може да ти бъде отнето щастието от това да си богат. Никой не може да ти отнеме щастието да си в мир със самия себе си. Веднъж някой ми каза:
„С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
С пари можеш да си купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да си купиш легло, но не и сън.
С пари можеш да си купиш книга, но не и знание.
С пари можеш да си купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да си купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не и живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не и любов.”
Парите са средство, а не цел! С тяхна помощ човек може да достигне много върхове, но и да потъне към много душевни бездни.. Единствено топлината в една дума, добротата на един поглед биха могли да спасят човек от злокобния капан на материализма. Ние, сами прогонваме хората, които се опитват да ни помогнат. Обиждаме, умишлено ги плашим с действията си. В един момент се оказваме сами със своите вещи, изправени срещу жестокостта на живота. Едва тогава осъзнаваме, че вещите не могат да ни спасят. Вече е прекалено късно, защото за нас вещта се е превърнала в заместник на човека. Мнозина от нас постигнат ли това, към което се стремят си поставят нова цел. Героят на Гогол от повестта „Шинел” не е един от тези хора. Акакий Акакиевич живее безцелно. Потънал в сивотата на ежедневието си се носи спокойно по течението. Единствената цел, която създава едва към края на живота си е да се сдобие с нов шинел. Каква трагедия, каква ирония! Човека не се стреми да създаде семейство и да остави поколение. Не се стреми да достигне душевен мир и да познае истинското щастие. Стреми се само и единствено да си купи нов шинел. Вещта заменя истинските ценности, заменя човека. Всеки ден хора като Акакий Акакиевич малко по малко губят от своята сила за живот. Докато не започнат да водят едно безцелно съществуване. Вярват в предметите, вместо в хората. Радват се единствено и само на вещите. Губят същността си. Самите те стават предмети. Нужно ли е да сме такива? Безчувствени материалисти, дори бих казала бездушни! До къде ще стигнем по този начин? За нас няма бъдеще. Деградираме. Никой, никога няма да си даде сметка, че единственото изтинско щастие се крие дълбоко в душите ни. Никой, никога няма да разбере, че парите нямат значение и че вещите не могат да заменят хората. Нека човечеството продължава да живее в заблуда. Нека продължава да крепи фалшивото си материално щастие. Нека видим до кога ще е така. Докога вещта ще е заместник на човека?

Напълно съгласна с всичко в постинга. Дано и повече хора го прочетат ! Весели празници :)